кампания: Да спасим SK!
Моля, обърнете внимание на следващите редове! Някъде през месец май 2014 година форумът отвори врати и приюти множество хора с различни идеи, но един общ интерес. Същият форум е един от малкото, в който се пише почти толкова често, колкото и се води гиф рп. Пак същият форум преживя няколко сътресения, свързани с промяна в екипа и постепенно започна да запада. Само за да се възроди от пепелта за няколко седмици и отново да се изгуби. Пак този форум обаче вдъхна нова надежда у част от своите потребители, които са били на прага да се откажат от писането, а на всички ни е ясно как днес всеки се оплаква колко малко хора вече пишат изобщо по форуми. Нищо няма да се случи, ако само се оплакваме, така че ако искате да има някаква промяна, тогава ни помогнете да върнем този форум към миналото му, където имаше потребители, които споделяха своите идеи и се наслаждаваха на тяхното развитие.Молим всеки, който има възможност, да стане част от разпространието! И ще сме ви безкрайно благодарни!
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Important characters!!!
Нед Юли 19, 2015 3:08 pm by reverse placebo;

» The Shadowhunters
Пет Юли 17, 2015 12:31 pm by destiny;

» The reborns!
Чет Юли 16, 2015 8:07 pm by Cam Slayer

» Лондонски пътеводител;
Сря Дек 17, 2014 7:49 pm by destiny;

» ПРАВИЛА!!!!
Чет Мар 06, 2014 6:08 pm by Raphael.

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 64, на Пет Юни 23, 2017 6:25 am

The reborns!

Предишната тема Следващата тема Go down

The reborns!

Писане by Cam Slayer on Пон Юли 13, 2015 5:50 pm

|| Реших да ги направя като готови герои и да ги пускам от време на време. За сега има един 2 активни, остават още пет.
Скоро ще бъдат пуснати първите два.
avatar
Cam Slayer
Вещер
Вещер

FC : Chris Wood
Брой мнения : 1069
Join date : 16.11.2014

Върнете се в началото Go down

Re: The reborns!

Писане by Cam Slayer on Чет Юли 16, 2015 8:07 pm

 
Cage and William Ironwood || Reborns; werewolves before || 29; 24 ||  Jensen Ackles; Xavier Samuel 


-Забележка: Героите са важни за бъдещото развитие на "преродените" като цяло, заради това е задължително да бъдат взети от редовни хора. Няма как да се измъкнат от това да пишат един с друг, както и с Кам Слейър. След като стават преродени, двамата получават силата да връщат времето назад (Кейдж) или да прескачат напред (Уил). Освен тези сили, "проклятието" им е облекчено и вече могат да се превръщат във вълци, когато е наложително, безболезнено. Използващи силата си заедно, могат да създадат "капан във времето", където да затворят някого, но силите им НЕ са напреднали на това ниво все още. В присъствието на Кам ВСИЧКИ сили на преродените се увеличават, както и когато ВСИЧКИ преродени работят заедно. Което означава , че писането с останалите "преродени" също е задължително. -


I. Will
Пръстите на Уил преминаха по огромната семейна книга. Тъмното мастило изпъкваше на бялата хартия, а чертите се извиваха в красиви букви, имена. По-старите, докоснати от времето, бяха започнали да избеляват и мастилото се бе превърнало в малки петна, които скоро щяха да пречат за разчитането на каквото и да било. Шоколадовите ириси проследиха родословното дърво , докато не стигнаха до последните имена. "Карина Айрънууд... Доузеф Айрънууд... техните деца, Клейтън Айрънууд... Кейдж Айрънууд.. Брандън Айрънууд... Уилям Айрънууд. " Приличаше на едно огромно семейство, в което липсваха много женски имена, освен онези, носители на ролята "майка" на децата. Онези, които носеха фамилията просто заради един обет, заради една сватба. И вероятно това щеше да направи впечатление на всеки незапознат, грабнал огромната и дебела книга, но за Уил това беше поредното напомняне, че тяхното семейство не бе онова, което изглеждаше. Грозеше ги ужасяващото проклятие. "Върколаци. Върколаци, проклети да не могат да са хора, нито да могат да бъдат вълци. Живот , изпълнен с агония, в която оцеляваха само и единствено момчетата и мъжете. " Лека въздишка се отскубна от устните на Уилям, когато в мислите му се появи разговорът межу него и баща му някога, твърде отдавна, когато той бе просто момче и не разбираше нищо от традициите, които му се струваха варварски. "Защо мама плаче?" Бе попитал веднъж, когато братята му бяха далеч; обикновено де го възпираха да задава подобни въпроси, но тогава сякаш се беше появила идеалната възможност да направи онова, което не биваше да прави.. "Защото е бременна." Отговори баща му, ала в гласът му се усещаше единствено лед. "Но това не е ли добра новина?" Попита Уил, недоумяващ тегавата обстановка, която надвисваше над огромното имение. Никога нямаше да забрави изражението му и това как се промени само за няколко мига, сякаш някой го бе зашлевил през лицето. "Момиче е." И сякаш с това бе приключил разговорът, а на по-късен етап Уилям беше разбрал, че момичетата били убивани още преди да поемат своята първа глътка въздух. "Защо?!" Беше изкрещял на Кейдж, когато бяха останали само двамата. Когато баща им изпитваше последните си вечери агония, преди смъртта. "В миналото са ги оставяли и малките момиченца умирали до часове от ужасна болка.. Плачели, докато гърлото им не се разкървави, а от очите и ушите им потичала кръв. Това е милост, не убийство." Никога нямаше да забрави тези думи. 
Облегна се на стола, когато лунната светлина го докосна и агонията започна. Отново. Както вчера. Както щеше да бъде и утре. Вълкът в него го разкъсваше, но никога не намираше пътя навън. И това продължаваше отново и отново. Понякога само за миг, а друг път продължаваше с часове. Отново и отново; бе достатъчно само едно докосване на луната до кожата. "Не можеш да избягаш от луната." Бе чул Брандън веднъж. "Ще те открие, дори и в мрака." 
"Господи, нека умра." Прошепна, преди болката да го удари отново. Безмилостна, както винаги. 


II. Cage 
Последните часове на баща им бяха ужасяващи, изпълнени с крясъци, викове и смразяваща тишина. След смъртта на Клейтън и Брандън, Кейдж бе останал най-големият, който щеше да наследи всичко и именно на него се падаше отговорността "да се отърве от тялото". Когато писъците и виковете най-сетне заглъхнаха, зелените му очи потърсиха луната, ала тази вечер тя бе благосклонна към "глутницата му" и агония нямаше. Одеялото изглеждаше сребристо на същата тази светлина, докато здравите му ръце бяха хванали единия му край. Езерото не се намираше далеч от огромното имение и Кейдж бе идвал достатъчно често, за да знае,че малко същества можеха да стигнат до точно това конкретно място, ако не си го поставеха за конкретна цел. Именно това бе причината да се изправи рязко и да започне да се оглежда, когато сякаш самият въздух се измени и се изпълни с аромата на нещо сладникаво и непознато за върколака. Зелените ириси поглъщаха всяко клонче, но не откриваше нищо и никого. "Може би си въобразявам." помисли, но само миг след това, зад гърба му, от другата страна на реката, се появи светлина. Светлината, която щеше да промени живота му. 
"Обясни ми отново, защо трябва да му вярваме?" Прозвуча гласът на Уил часове по-късно, докато изгревът докосваше светло-кестенявата му коса. "Прилича на майка ни." Помисли си Кейдж с мъка, осъзнавайки, че от нея той беше взел единствено и само зелените очи. Пое въздух, сякаш готов наново да обясни странната случка, за странния мъж, от който се излъчваше сила и власт. "Край на проклятието ни, Уил. Нима има какво повече да обсъждаме? Край на болката, край на агонията. Нима искаш да свършиш, като баща ни?" Уил кръстоса ръце, като чели думите на брат му бяха нанесли ужасяваща вреда върху неговото крехко сърце, ала нима това не изглеждаше като единствения начин, по който можеше да го убеди? "Сигурен ли си, че изобщо може да направи нещо подобно? Сега ти си алфа, мисли внимателно!" Мълчеше. Дълго време Кейдж обмисляше отговорът си, защото знаеше, че има само и единствено един опит да го убеди. "Той уби цяла раса. Кам Слейър може да ни помогне." 


Факти за Кейдж и Уил. 
-От двамата, очевидно, Уил е по-недоверчивият, по-затвореният. Като цяло, характерът му се основава на идеята за омразата към целия свръхестествен свят. Уилям никога не е желал да бъде нещо по-различно от човек, но след придобиване на новите сили и приключването на агонията, той започва бавно да променя изгледите си. Въпреки "вродената" си вярност към Кам след ритуала, той все още намира действията на своя "господар" за жестоки. 
-Кейдж изпитва нуждата да предпазва Уил през цялото време. Като алфа, той има отговорности и към своята глутница , но ще желае да я държи далеч от обсега на Кам. Все пак, не иска да прави своите собствени братя роби. Въпреки всичко, между Кам и Кейдж се е зародило крехко доверие, което за момента не е нарушавано от никоя страна. 
-Кейдж е този, способен да поема рискове, за разлика от по-малкия си брат. Въпреки видимите си различия, те са в ДОБРИ отношения един с друг, макар между тях да съществува една болна тема, а това е майка им, която е била убита след раждането на Уил, за да не понася агонията, която започнала да се проявява и при нея. Кейдж смята, че това е било правилното решение, докато Уил намира всичко това за варварско.
-На този етап, Уил още не е овладял напълно нито една от способностите си, но при него се наблюдава възможността да се превръща не задължително във вълк. 
-Кейдж владее добре превръщането си във вълк, но не и останалите си способности. 
-И двамата боравят прекрасно с всякакъв вид оръжия; всички върколаци са били задължени да могат да боравят с такива. След като са започнали да изчезват, това станало дори по-задължително от преди и обучението било започвано още от ранна възраст. 
-Уил изпитва страх от височини, което би било проблем при превъплъщаването му в птица. Това възпира неговия процес на бързо обучение. 
-Кейдж е бил влюбен преди около 5 години, но момичето умряло бавно и мъчително от левкимия. От тогава изразяването на чувства се е превърнало в трудност за него. 
avatar
Cam Slayer
Вещер
Вещер

FC : Chris Wood
Брой мнения : 1069
Join date : 16.11.2014

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите