The Shadowhunters

полусестра на Брейдън Дюханес.

it's because is doesn't hurt. it's okay.
Датата бе 7 август, 1993 година. Утринта бе прохладна и ефирната нощна мъгла се надигаше бавно от асфалта преди първи слънчеви лъчи да я бяха прогорили. Самотен вик оттекна в стените на кремавата спалня, напусна бялата двуетажна къща на ъгъла и проехтя по дължината на главната улица. Кайлин Дюханес, тогава Харт, се изправи рязко в леглото си и този път не се засмя на отражението си в огледалото. Обикновено го правеше, когато забележеше приликата си с едно наистина масивно кълбо, но не и днес. Днес пръстите й трескаво опитваха да улучат малките клавиши на мобилния телефон. Потърси болницата, а след това информира съпруга си за състоянието си. Богове, та тя раждаше, а бе съвсем сама в къщата след като той отново не бе сметнал за нужно да се прибере след работа. Не можеше да го разбере на моменти. Всъщност никога не можеше да го разбере. Просто не можеше да проуме какво би било толкова важно и наложително да се свърши, че той трябваше да виси ден и нощ в проклетата издателска къща. Разбира се, тя не подозираше за доброволната служба на съпруга си към полицията.
И така в десет и тридесет и пет същата сутрин се роди Алана. Не усмивки, а сълзи я посрещнаха.
it's okay... it's okay.
✖ Кайлин е разведена след като губи дъщеря си при раждането. Това събитие отключва дарбата, която е наследила от майка си (тя е била банши и донякъде Кайлин също има чувствителност по отношение на приближаващата смърт). Доброволно търси помощ от страна на различни психолози и други с подобна практика, но прекъсва всякакви контакти след като успява да превърне тъгата си в омраза. Тогава и търси отново своето място в семейния бизнес след като е убедена, че за нея няма да има обикновен и спокоен живот.
✖ Кайлин по характер е непредсказуема. Тръгнала си е без да каже нищо и също толкова внезапно се появява отново, от което може да се очаква, че правилата не я интересуват и сама се справя с проблемите както сметне за добре. Само две същества на този свят са ѝ скъпи и би дала живота си за тях - брат ѝ и Ивон, която приема като своя дъщеря.

глава на семейство Дюханес.

i wanna not be scared. i hate that feeling.
Времената доста се бяха променили от онова, което бе чувал от баща си за неговотo време в армията, както и за това на неговия баща. Липсваха толкова тежки войни и само на два пъти му се наложи да посети Иран. След това бе прехвърлен в нова категория, подготвяща обучени стрелци. Вероятно ръстът му, който можеше да дължи единствено на скандинавските си гени, играеха някаква роля, защото американците до известна степен бяха с поне десет-двайсет сантиметра по-ниски. Обучението му завърши с категория снайперист. Разбира се, Брейдън от две години насам не се занимава с политически убийства или други подобни, макар че все още се намира по някой, който да знае телефона му и да опита да поръча нещичко на черно. Темпераментът му се оказа извънредно сложен и неконтролируем, което принуди пехотата да го освободи от длъжност. Избухливостта и неспособността на моменти да контролира гнева си, както и безпричинната агресия бяха само част от характера му, но определено едни от чертите, които всеки трябваше да има предвид. И които изчезнаха за две или може би бяха три години.
i wanna feel stronger than that. i wanna feel powerful.
✖ Брейдън е осиновен от американско семейство, но успява да запази фамилията на истинските си родители. Появата му просто е в неподходящ момент, когато майка му няма време да се грижи за едно дете, освен това тогава е била прекалено млада и най-доброто решение наистина е да бъде даден за осиновяване. През голяма част от детството си е едно разглезено хлапе, което не се подчинява на родителите си, което изкарва извън контрол баща му, който е свикнал на ред и дисциплина.
✖ Брейдън не се гордее с две и половина години от своя живот, които опитва да крие в тайна от всички около себе си. Това са годините, в които се научава да бъде търпелив и да цени малките неща в живота ѝ. Тези две години и половина прекарва във военен затвор след като е обвинен за убийството на сенатор, макар че нещата изобщо не стоят така. След като излиза от затвора напуска Америка и тръгва по следите на истинското си семейство, открива с какво са се занимавали и решава да възроди старата традиция.

дъщеря на Брейдън Дюханес.

i'm not... fearless. i'm terrified. i'm always terrified.
Входната врата се хлопна зад нея миг преди Ивон да се свлече на пода. Прехапала устни, за да не извика. Сълзите се стичаха по лицето ѝ, а спиралата по миглите ѝ ги караше все повече и повече да замъгляват погледа ѝ.
- Ивон, добре ли си? – гласът я накара да поеме дълбоко въздух и да се успокои преди да кимне. Колкото и да искаше да бъде добре, в момента не можеше дори да се престори, че е така, нито пък някога бе могла да заблуди баща си. Той познаваше еднакво добре и добрите, и лошите черти от нейния характер, както и познаваше по кое прилича на майка си и по кое на него. Тайно тя винаги бе искала да прилича повече на него. Нямаше желание да има нищо общо с майка си и дори я приемаше за мъртва, въпреки че тя живееше само на около двеста километра на изток от тях, в клиника за наркозависими. Тя произхождаше от разбито семейство с повече тайни отколкото бяха допустими на едно семейство. Майка ѝ бе родила твърде млада, имайки късмет по това време да излиза с мъж, който може да си позволи издържането на семейство, макар че истинското щастие се появява няколко години по-рано, когато Брейдън поема грижите за нея.
Две силни ръце се обвиха защитнически около тялото ѝ и ароматът на мъжки парфюм я обгърна. Нямаше нищо общо със сладникавия аромат на джинджифил, който презираше. Отново се чувстваше защитена и сигурна, както когато сънуваше кошмари като малка и се събуждаше с писъци. Този път обаче не заслужаваше тази защита.
- Този път наистина прецаках всичко, татко. – прошепна срещу рамото му и вкопчи пръсти в ръкава му. Постепенно изгуби усещането за земя под себе си и смътно можеше да забележи, че се изкачваха по стълбището към нейната стая. Не си спомняше точните думи, но си спомняше, че му разказа всичко, очаквайки неговият гняв да се стовари върху нея. Отчасти вярваше, че точно това заслужава. Вместо това той я погали по главата и отмести един непокорен кичур руса коса от челото ѝ.
- Всичко ще бъде наред. – прошепна и излезе от стаята като след няколко минути се върна с чаша чай.
i love you. i'm proud of you. i'm proud of us.
✖ Ивон не е биологична дъщеря на Брейдън, но той я приема за такава, тъй като я е отгледал сам след като майка ѝ не е способна да го направи или донякъде се е провалила в тази задача. От друга страна, Ивон никога не е искала да се превърне в поредния ловец на сенки и обучението за тази важна роля ѝ идва в повече, но любовта ѝ към Брейдън не ѝ позволяват да се откаже. Въпреки това тя има свои мечти и най-вече копнее за един обикновен живот, на който да се наслади, както и възможност да изживее всичко, което би следвало да изживее едно момиче на нейната възраст вместо да рискува живота си, опитвайки да върне някакви същества обратно в забравено от Бога място, наречено Нищото.